Лъжа ли е,

че в прехода на неуморните сезони,

тъгата ни немила и неразбрана или

съкровенната ни любов непожелана,

в едни очи поне ще биде оправдана.

Лъжа ли е,

Че проклет си само да надникнеш

В предверието на сънуваното щастие,

а отвъд достигнатия небосклон

за душата ти да не е отреден подслон.

 
Дали,

При все това и смисъла си разпознал,

И частица сила в бробата си намерил

на листа все същия отговор да даваш,

а после упорито в него да не вярваш.

Но кажте ми дали лъжа е,

Че след дните си, осакатената душа, 

Безмислени, енди и същи, тъпи,

След необяснимия цикъл на тъга,

Ще дочака и своята вълна на радост.