"С любовта шега не бива". Алфред Мюсе.

Проклинам черните си дни, дарени

нарочно от твоята душа игрива,

но моля се и дума давам,

че сили имам,

в сделка нечестна и щастлива,

безброй такива същи и едни,

за споделена ти усмивка

пак да преживявам.

(И пак в абсурдно състояние

издрасквам сумати листа,

докато в поредната безкрайна нощ

угасва и последната звезда,

и започва нов „сериозен” ден,

който пак е черен и студен.)

Но дал съм вече обещание

пред този който съдбите ни нарежда

пред мойта майка и баща,

пред себе си,

че ще ходя с вдигната глава,

и всяка радост и тъга
с песчинка мъдрост душата ми

смело и покорно ще изгражда!

Затова, след тези криви редове,

след мислите ми възвратно наранени,

оставам теб с перото ти в ръка,

да решиш как дните ми -

оставащи, незнайни, неподредени -

с какви бои да бъдат оцветени.

Сетне ще изпълна горната заръка,

и накрая на кого, спрял на прага ще реша,
живописите ти да бъдат посветени.