Мълча и викам, седя и мърдам,

Бързам и се бавя. С търпение го изписвам.

Завладява ме и ме съсипва,

И да мине нетърпеливо чакам.

После с болка го изтривам и пак повтарям.

 

Започвам трепетно все същия ред и

И с безразличие го захвърлям.

Отново всичко в мен е противоречие;

Смелост, копнеж, сила и дума остава...

И страх, след проклетата запетая.

 

Име, обръщение, безразлично Величие,

Глагол, опасно и естествено признание...

Непознато съкровено и досадно колебание.

Съвсем обикновеното словосъчетание

е нестихваща и изпепеляваща стихия.

 

Със заглъхнали уши и отпуснати ръце,

С бленуван образ пред очите,

Уморен и с нестихващо вълнение,

Събирам последните си сили за да се предам,

На опасното признание и ... на тебе.

Kak da razbera,koya e moyata druga polovina? Kato poemash riska ot provala, ogorcheniyata i razocharovaniyata...koito ne se predade v tarsene na lubovta ,shte uspee...velika misal na velikiya Paulu Koelu