В края на младостта ми отредена,

влюбен съм като глупаво момче -

беден да контролирам словореда

богат с ръката ти в моите ръце.

Успередно безкрайната ми есен,

На половина тя преминала едва,

Подтиска душевната ми песен,

Да запея със нескопосани слова.

Времето се влачи, часовникът лети

Отчаяно те моля, дай ми сила -

Със поглед, с дума, с дъх, с мечти,

с лъжи! За да се преборя, мила!