Горчива мъка, кристално име.

Нескопосано стихотворение.

Неспокойна нощ, вълнение.

 

Проклети думи, проклета обич,

Пуст страхът ми от любовния вертеп.

И все пак в душата макар кат белег

свети бисерен заинатен образа за теб.

 

Виновен съм, мила, че те провокирах,

В началото, пътя си неотъпкан недоизвървял,

да присъдиш равнодушното си Откровение,

че наивно миговете любов съм си проиграл. 

Песъчинката ми радост се изми

от сълзите ми на мъжка горест,

с небрежност чувствата отми, и

остави текста в чистите ми очи.

...

И утре е ден, и сълнце ще изгрее

А аз, след жалки мъки прероден

За песъчинка ще ти искам разрешение.

A utreshniya den shte bade po-madar, svetal i usremen. Kam sebe si shte tragnesh ti po- silen i.... preroden!!!

Ne znaya zashto , no mi napomnyash na edin chovek, koito mnogo obicham....sashtoto svetouseshtane, mnogo emocionalen i duhovit!!!

tolkova chistosurdechno zvuchi tvoyat komentar, che blagorodno se nadayvam da prilicham pone malko na choveka, kogoto obichash, ta da moje niakoi kato teb nyakoga da izpita podobno chustvo i kum men :). blagodarya!